diesto (Данаил Антонов)
979 525
29.09.2023 г., 21:07 ч.

Държа те и не пускам! 

  Поезия » Любовна
171 4 6

Защото ти ми липсваш безутешно,

и вместо да докосвам твойта плът,

дописвам нераздадената нежност

в тъгата, по мастиления път... 

И спомените мигом оживяват.

Усещам, че на глас говоря с теб,

но всъщност тъй убийствено те няма, 

че болката е боен пистолет. 

Тогава ме обземат опасения, 

от няколко несбъднати любови, 

които ми посяха въжделения, 

и бяха се заключили в окови. 

Но този път ударила на камък, 

тъгата пред усмивката ти грохна. 

Ти с името си - толкоз кратко са́мо, 

изпълваш ми душата на самотник. 

Защото още липсваш ми в живота, 

понякога се губя в тишината, 

която сме огласяли с любов, 

и страстно сме оплитали телата си... 

А вярвам, колко вярвам, ако знаеш, 

в ръцете и във жарките ти устни. 

Сред хиляди, и сляп ще ги позная. 

Целувам ги. Държа те. И не пускам! 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

22.09.2023

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Към Вики - Никога не пускам, ако копнеят да не пускам! Правя го само и единствено, когато обичам жена, която не може, не иска или независимо по каква причина не може да бъде с мен! Точно, защото ценя свободата на някой, чийто избор не съм аз!

    Благодаря на всички за прочита! 🙂
  • Хубаво! Но, може би, да я пуснеш е по-добра идея.
  • дописвам нераздадената нежност
    в тъгата, по мастиления път...
  • Любовта е опиат.Тя може да възвиси индивида. Или да го превърне в роб.
    Поздравления, Данаил!
  • “ Ти с името си - толкоз кратко са́мо,
    изпълваш ми душата на самотник.
    Защото още липсваш ми в живота,
    понякога се губя в тишината,
    която сме огласяли с любов,”

    Ех, любов, каква любов струи от тези стихове, направо настръхнах… Влюбеното сърце човекът превръща в поет. Браво!
Предложения
: ??:??