29.09.2023 г., 21:07

Държа те и не пускам!

441 4 5

Защото ти ми липсваш безутешно,

и вместо да докосвам твойта плът,

дописвам нераздадената нежност

в тъгата, по мастиления път... 

И спомените мигом оживяват.

Усещам, че на глас говоря с теб,

но всъщност тъй убийствено те няма, 

че болката е боен пистолет. 

Тогава ме обземат опасения, 

от няколко несбъднати любови, 

които ми посяха въжделения, 

и бяха се заключили в окови. 

Но този път ударила на камък, 

тъгата пред усмивката ти грохна. 

Ти с името си - толкоз кратко са́мо, 

изпълваш ми душата на самотник. 

Защото още липсваш ми в живота, 

понякога се губя в тишината, 

която сме огласяли с любов, 

и страстно сме оплитали телата си... 

А вярвам, колко вярвам, ако знаеш, 

в ръцете и във жарките ти устни. 

Сред хиляди, и сляп ще ги позная. 

Целувам ги. Държа те. И не пускам! 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

22.09.2023

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Към Вики - Никога не пускам, ако копнеят да не пускам! Правя го само и единствено, когато обичам жена, която не може, не иска или независимо по каква причина не може да бъде с мен! Точно, защото ценя свободата на някой, чийто избор не съм аз!

    Благодаря на всички за прочита! 🙂
  • Хубаво! Но, може би, да я пуснеш е по-добра идея.
  • дописвам нераздадената нежност
    в тъгата, по мастиления път...
  • Любовта е опиат.Тя може да възвиси индивида. Или да го превърне в роб.
    Поздравления, Данаил!
  • “ Ти с името си - толкоз кратко са́мо,
    изпълваш ми душата на самотник.
    Защото още липсваш ми в живота,
    понякога се губя в тишината,
    която сме огласяли с любов,”

    Ех, любов, каква любов струи от тези стихове, направо настръхнах… Влюбеното сърце човекът превръща в поет. Браво!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...