Държа те и не пускам!
Защото ти ми липсваш безутешно,
и вместо да докосвам твойта плът,
дописвам нераздадената нежност
в тъгата, по мастиления път...
И спомените мигом оживяват.
Усещам, че на глас говоря с теб,
но всъщност тъй убийствено те няма,
че болката е боен пистолет.
Тогава ме обземат опасения,
от няколко несбъднати любови,
които ми посяха въжделения,
и бяха се заключили в окови.
Но този път ударила на камък,
тъгата пред усмивката ти грохна.
Ти с името си - толкоз кратко са́мо,
изпълваш ми душата на самотник.
Защото още липсваш ми в живота,
понякога се губя в тишината,
която сме огласяли с любов,
и страстно сме оплитали телата си...
А вярвам, колко вярвам, ако знаеш,
в ръцете и във жарките ти устни.
Сред хиляди, и сляп ще ги позная.
Целувам ги. Държа те. И не пускам!
©тихопат.
Данаил Антонов
22.09.2023
© Данаил Антонов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубаво! Но, може би, да я пуснеш е по-добра идея.
-
дописвам нераздадената нежност
в тъгата, по мастиления път... -
Любовта е опиат.Тя може да възвиси индивида. Или да го превърне в роб.
Поздравления, Данаил! -
“ Ти с името си - толкоз кратко са́мо,
изпълваш ми душата на самотник.
Защото още липсваш ми в живота,
понякога се губя в тишината,
която сме огласяли с любов,”
Ех, любов, каква любов струи от тези стихове, направо настръхнах…
Влюбеното сърце човекът превръща в поет. Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря на всички за прочита! 🙂