ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
16.08.2011 г., 0:30 ч.

Дъртият 

  Поезия » Философска
678 0 4

Дъртият

 

Скитам се сам. Изгубих си Мярата.

Къпе ме дъжд. Тъмата ме крие.

Пуст е градът. Без Теб и без Вярата.

Цигарена истина към небето се вие.

 

Пустите улици стъпките слушат.

Падат звезди, а мечтите политат.

Затворени порти душата ми душат.

Лятната буря нещо помита...

 

Няма да пробвам! Ще тръгна във Тъмното.

Спиш си в нощта и сънуваш не мен...

Аз ще се спусна надолу, по Стръмното,

да се здрависам с най-тъжния ден...

 

На безумния старец светът е във шепата...

Тъжен си тръгва в края на лятото.

Пази във пазвата Обич и шепоти...

В джоба - трошици... На шията - Святото...

 

Светът е достоен само за двама!

Нищо, че вярваме свято в Троицата...

Отворени бяха вратите на Храма,

а пред олтара - плачат свещиците...

Какво ме вдъхнови?!

"Когато Тишината боли" и си "Неразумно" "Истинска" и един "Спомен за дъжда" и "Различна луна" ще те връхлетят като "Греховно" "Бедствие",
нищо няма да е "Бяло и черно".
С "Обич в зениците", ще чуеш "Камбани" и ще намериш своя "Пристан"...
на danigallery
Зем.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??