Дъртият
Дъртият
Скитам се сам. Изгубих си Мярата.
Къпе ме дъжд. Тъмата ме крие.
Пуст е градът. Без Теб и без Вярата.
Цигарена истина към небето се вие.
Пустите улици стъпките слушат.
Падат звезди, а мечтите политат.
Затворени порти душата ми душат.
Лятната буря нещо помита...
Няма да пробвам! Ще тръгна във Тъмното.
Спиш си в нощта и сънуваш не мен...
Аз ще се спусна надолу, по Стръмното,
да се здрависам с най-тъжния ден...
На безумния старец светът е във шепата...
Тъжен си тръгва в края на лятото.
Пази във пазвата Обич и шепоти...
В джоба - трошици... На шията - Святото...
Светът е достоен само за двама!
Нищо, че вярваме свято в Троицата...
Отворени бяха вратите на Храма,
а пред олтара - плачат свещиците...
Какво ме вдъхнови?!
"Когато Тишината боли" и си "Неразумно" "Истинска" и един "Спомен за дъжда" и "Различна луна" ще те връхлетят като "Греховно" "Бедствие",
нищо няма да е "Бяло и черно".
С "Обич в зениците", ще чуеш "Камбани" и ще намериш своя "Пристан"...
на danigallery
Зем.
© Красимир Дяков All rights reserved.
