Дърво за огрев
Изхвърлен дънер от януарската буря -
лежа си на пясъка, дъвча минало
и преброявам пореден пасаж…
Цяло ято мечти изпратил по океаните... но ме целуват
единствено на Кабакум вълните…
Кабакум бе - крайградският плаж…
И какво, че сънувам Малдивските острови и Калкута,
щом пак се събуждам невесело тук?...
Цяла зима чернея от мисли, мечти и от скука,
но лятото… лятото е картина разкошна -
с чувства, мирис и звук…
Тогава - като орхидеи разцъфват всички медузи.
В камънака се крият, по дъното лазят
захитрели попчета и каи…
А най-старият гларус - под чадъра на поредна илюзия -
ухажва настойчиво две руски момичета
и по своему се пазари…
То, лятото - няма ден и нощ под индиго - различни са.
Нахлува в деня ни разголено
още през май.
Извива тяло в захлас, предизвиква те да го пипнеш,
а блусът му -
разбива душата ти - сякаш напушена
с огромно количество мак…
Десетилетия вече лежа си така:
огромен, некрасив и напукан.
Опитваха да ме върнат обратно,
но явно им дотежах...
Да ме горят после искаха, но
бързо, бързо ме изгасиха вълните
и свикнаха с мен като с даденост,
като с грях…
И когато октомври захвърли бастуна си и неистово
се втурне към прибоя на някакъв свой хоризонт,
до мен приляга най-сивият гларус, за да се скрие
от летящите мигове на безпощадното време…
А аз - не мога…
Защо?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
