BG-bodil (Люсил)
82 1461
2.06.2010 г., 16:54 ч.

Дървото и заблудата 

  Поезия
1600 0 29

Ще те преборя! Вярвай! Отново!

Възлюблена моя сърдечна заблудо.

Дърво съм и младо, и още сурово,

огъва ме всеки твой вятър за лудо.

Но в жилите бързат реки от живот,

а жилаво клонче как трудно се чупи.

Ще срещна и този “невиждан” потоп,

щастлива от факта, че пак ми се случи.

С годините пръстени нови ще нижа

и всеки от тях ще ме прави по-силна.

А ти ще ми станеш последната грижа,

да видим тогава дали ще се килна.

Сега ми се святкай, сега ми е време

на силните пориви аз да се вържа.

Не ми се сърди, че си пак победена,

нали не очакваш от дъх да се скърша.

© Люсил Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??