Дървото и заблудата
Ще те преборя! Вярвай! Отново!
Възлюблена моя сърдечна заблудо.
Дърво съм и младо, и още сурово,
огъва ме всеки твой вятър за лудо.
Но в жилите бързат реки от живот,
а жилаво клонче как трудно се чупи.
Ще срещна и този “невиждан” потоп,
щастлива от факта, че пак ми се случи.
С годините пръстени нови ще нижа
и всеки от тях ще ме прави по-силна.
А ти ще ми станеш последната грижа,
да видим тогава дали ще се килна.
Сега ми се святкай, сега ми е време
на силните пориви аз да се вържа.
Не ми се сърди, че си пак победена,
нали не очакваш от дъх да се скърша.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люсил Всички права запазени
