Дървото и заблудата
Ще те преборя! Вярвай! Отново!
Възлюблена моя сърдечна заблудо.
Дърво съм и младо, и още сурово,
огъва ме всеки твой вятър за лудо.
Но в жилите бързат реки от живот,
а жилаво клонче как трудно се чупи.
Ще срещна и този “невиждан” потоп,
щастлива от факта, че пак ми се случи.
С годините пръстени нови ще нижа
и всеки от тях ще ме прави по-силна.
А ти ще ми станеш последната грижа,
да видим тогава дали ще се килна.
Сега ми се святкай, сега ми е време
на силните пориви аз да се вържа.
Не ми се сърди, че си пак победена,
нали не очакваш от дъх да се скърша.
© Люсил All rights reserved.
