Дъще моя!
Дъще моя, моя ярка Зорница,
бистро аязмо, де обич извира,
Мадарска сила, Тракийска царице,
Бяло и Нежно перце от Всемира!
Дъще моя, моя зряла пшеница,
макче в полето, раличке синя,
нанизче тънко момински сълзици,
медена сладост, горчило пелинено!
Дъще моя, Небе във очите,
малка златинчице, слънце в деня ми,
свила - косица, слънчогледова пита,
всичките думи са малко в стиха ми!
Дъще моя, огън в лулица,
оджакът ми вече на въглени стана...
Искаш да ритнеш менче водица...
Искаш със Него пред Бог да застанеш...
Дъще моя, в душата ми си шевица!
Паяжинка-дантелка очите мъгли...
Църквице селска, за мен вощенице,
как да ти кажа колко боли...
Дъще моя, джанчица свежа,
къпина на устни, ябълки в пазва,
несъмнало вино, твоята нежност...
Твоята нежност - тя е заразна!
Дъще моя, рейна ме в небесата!
На облаче седнах - щастливо, нали?!
Ръка за ръка сте! Душа до Душата!
А, виж, от очите ми пак дъжд вали...
Дъще моя, паля ви вощеница:
За Здраве! За Обич! За смях на дете!
Отче Василий те нарече "Светица"
и знам, че във Храма молитва чете...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
))
