bojenski (Иван Иванов)
266 2732
17.11.2014 г., 18:26 ч.

Дъще моя 

  Поезия » Друга
2687 0 10

Дъще моя, нежно, мило цвете

що посях с надежда и любов.

Колко спомени и радост ми донесе,

помниш ли как във прегръдка те люлях?

Помня колко беше сладка,

как ухаеше на мляко и парфюм,

как мечтаех да си със душа богата,

да си човечна от сърце ти пожелах.

Дъще моя, вече си далече,

имаш си живот избран.

Рядко спомняш си за мене,

но това не е проблем голям.

Важното е, че те има,

че си още със криле,

обичта не е верига

само моля се да си добре.

А когато дойде време

да си тръгна много уморен,

не скърби за мене, цветенце любимо,

аз ще съм до теб по пътя твой!

© Иван Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??