Дъще моя
Дъще моя, нежно, мило цвете
що посях с надежда и любов.
Колко спомени и радост ми донесе,
помниш ли как във прегръдка те люлях?
Помня колко беше сладка,
как ухаеше на мляко и парфюм,
как мечтаех да си със душа богата,
да си човечна от сърце ти пожелах.
Дъще моя, вече си далече,
имаш си живот избран.
Рядко спомняш си за мене,
но това не е проблем голям.
Важното е, че те има,
че си още със криле,
обичта не е верига
само моля се да си добре.
А когато дойде време
да си тръгна много уморен,
не скърби за мене, цветенце любимо,
аз ще съм до теб по пътя твой!
© Иван Иванов All rights reserved.
