Е-е-е, не, не слушайте това, деца...
“ - Забранявам ти да играеш с тях!
- Защо, мамо?
- Защото са цигани!”
Е-е-е, не, не слушайте това, деца...
не се говори никога така,
от хора, толкова бездушни,
не взимайте отровни думи.
Ще ви разкажа приказка една
за мойта стара махала,
как там във сговор и забава
научих хората да преценявам,
и не по тяхното имàне,
и не по служба и по сан,
и не по таен белег скрит,
и не по майчин им език...
Живееха там като волни сърнета
цяла тумба циганèта,
баща им от зори до мрак
кларнет надуваше с мерак,
свирач голям и веселяк...
а ние, другите деца,
застанали около него в кръг,
притихвахме - като змийчета,
омаяни от кларинета.
До тях, във жили с гръцка “жар’’,
живееше стар каруцар
и в лятна вечер, чак по мрак
‘’товареше’’ ни в своята каруца,
кънтеше цялата ни махала
от виковете ни ‘’Дий, конче, дий!
Еха-а-а-а!’’
По-нататък - няколко турчèта,
яки и здрави като зверчета,
все ни побеждаваха в игрите,
но това не ни вгорчаваше дните.
Познавах и едни арменци,
пред тях заставахме с респект,
омаяни от малката витрина
(за нас бе като царството на Аладина),
те подаряваха небет-шекер -
е няма по-голяма детска радост
с усмивка да получиш сладост.
... и колко много хора още...
излизаха в летните нощи,
да вземат от уличния хлад,
събираха се, с часове разказваха -
кой как до тук се добрал,
как и къде е някога живял....
А всичките ние – хлапета,
накачулени около тях
пиехме мъдростта на живота –
чиста като жива вода,
а не някаква гнусна отрова...
Повечето от нас
не бяха напускали града,
но бяха най-щастливите деца
и истински граждани на света.
И не си мислете, че всичко това
се случваше в някоя забутана махала,
а там, където живеех и аз –
там - на ‘’пъпа на Бургас”.
февруари 2010,
Бургас
© Соня Емануилова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Само че защо ли понякога имам чувството, че някои полицаи играят комбина с циганите? Пък може и пари да вземат, знам ли? Как иначе да си обясня случаите, когато заради силна музика посред нощ звъня в полицията, а полицейска кола не идва, но две минути след това музиката спира. Това се случва вече няколко пъти и все си мисля, че си имат свои хора там, които да ги предупреждават. Соня, едва ли можеш да си представиш колко трудно се живее в такава среда! Колко е трудно да не се озлобиш! Мислиш ли, че не съм опитвала поне малко да променя нещата, говорила съм с много циганки, убеждавала съм ги да пращат децата си на училище, за да имат по-добър живот от техния, резултат - никакъв. Голяма част от циганите в квартала ни имат основно образование - подарено. Със средно има само един или двама, и един незавършил студент. Тези, дето нямат основно, си купиха шофьорски книжки и ела да видиш сега каква напаст са на пътя! А това за "добре облечените и добре нахранени българчета" е друга тема, не по-малко актуална. Може някой път да се видим на кафе, приятно ми е да си бъбря с теб, въпреки че сме на различни мнения по въпроса за циганите!
-
Значи според теб да си трая? И какво да направя например, след като снощи са ми разбили гаража с щанга? Естествено, първата мисъл на всеки нормален човек ще бъде да се обади на полицията, така постъпих и аз. Познай дали дойдоха! Това не се случва за пръв път! Така ли го разбираш общуването - те да ме крадат, а аз да си трая?!А от полицията да ми заявяват, че ще дойдат само ако нещо липсва. Затова, че вратата е изкривена и се чудя как да заключа, не става и въпрос.На въпроса ми не трябва ли да разследват кой го е извършил, ми отговориха, че много криминални филми съм била гледала. Или да ти цитирам друг случай, в който от полицията ми казаха: "Ами щом сте го видяли, не го ли познахте и защо не го хванахте?" Ами да взема аз да им върша работата на милите ми полицайчета, ама само дето нямаше как да прескоча триметровата ограда, дето я прескочи пияният циганин, влязъл в двора ми да краде в девет вечерта - през лятото почти е светло. Вече бях писала в един друг коментар, че те каня на гости в квартал "Горно Езерово", само за няколко дни, да видим тогава каква песен ще запееш! Освен това, предпочитам да общувам с хора, с които ми е интересно, а да слушам глупостите на циганите, отдавна не ми е интересно. Да, вината не е само тяхна, но тогава излиза, че най-важното е страхът, защото при бай Тошо нямаше такива неща, всички си живеехме в мир и сговор. Но сега се чувстват безнаказани, защото полицията не си е на мястото. И не ми ги разправяй тия, че крадат от глад! Ти ако останеш без работа, ще крадеш ли? Сигурна съм, че няма да отидеш да молиш и за помощи, защото си имаш достойнство! Просто на тях така им е по-лесно и по-изгодно. Много мога да пиша по темата, дори бях започнала книга, но се отказах, защото едва ли някой някога ще я издаде. Ако все пак се интересуваш, прочети разказите ми "Право на избор" и "В кварталния магазин", за да видиш, че не винаги плюя циганите и че не отричам, че има и свестни хора между тях. Само че свестните са единици!
-
Здравей, Ронда! Циганите от твоето детство вече са пораснали и вече не са същите! Пък и на "пъпа на Бургас" може и да е друго, но ела в крайните квартали да видиш с какво се сблъскваме ежедневно и ежечасно! Аз съм българка и съм обект на дискриминация, както и всички мои съкварталци! Ха сега, кажи ми на кого да се оплачем?!
-
Там – на пъпа на Бургас,
дете щастливо бях и аз,
От фурна „София” във всеки час
се носеше най-сладък аромат -
на топъл хляб и на гевреци.
А циганинът Атанас
продаваше ни семки,
за дамите, в по-късен час –
разнасяше букети.
И със соления си аромат
примамваха ни „морските череши”.
Черниците във Морската градина
ни боядисваха в лилаво,
а от джиджифките,
изстрелвани с масури,
смущавахме целувките
на влюбените по алеите.
О, глас на гларус,
в тих вечерен час -
как пееше с гласа на бриза.
Ухаеше тогава на Бургас.
О, аромат, където никъде го няма!
Остана някъде назад
във снимките на „фото Мими”.
!
Благодаря ти, Ронда!!!
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=173012 -
Поучително стихотворение. Много ми хареса!
-
Страхотна идея и изпълнение! Поздравления!
-
Поздравявам те за идеята!
-
Поздравявам те за мнението, много е важно децата ни да израстнат в общество без дискриминация и предрасъдъци... А междувременно ГЕРБ и Атака имали намерение да закриват КЗД, защото "нямоло нужда от нея"...
Поздрав -
!!! Да бе!... Какво беше навремето!.... Наистина животът на децата беше в голяма част извън домовете и не беше никак лош поради тази причина, а напротив!...И наистина я нямаше "гнусната отрова" идваща днес от телевизията и от други средства за осведомяване и въздействие!... Е, от друга страна сега човек (и детето) има повече възможности, макар че част от тях не са добри или са направо вредни!
-
поздрави, харесах много и те поздравявам и за идеята, и за изпълнението!!!
-
Много добро, и интересно...
-
"Хората добри от мойто детство,
най-добрите хора на света!
Толкоз мили,тъй чистосърдечни -
имали ги някъде сега?"
Благодаря,че ме върна във времето,за което бях написала този стих.... -
Бравоооооооооооооооооо!!!
Неповторимо!!!
Добротааааааааааааааааааааааааа-щастие!!!
От тези посетители на твоят стих ,които не са го оценили или коментар поставили ...съм разочарован по-човешки!!! -
Прекрасни неща, прекрасен урок!!!
Няма разлика в раса, народност, етническа принадлежност, пол, социално положение!!! Дано!!! -
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
