25.06.2007 г., 10:25

* * *

1.3K 0 3

                                   От няколко дни живея без теб,
                                   без радост, без обич, без песен.                                                   
                                   От няколко дни животът е плесен,
                                   лишен от слънце и вода.
 
                                   От няколко нощи сънят ми те търси,
                                   без път, без телефон, без думи.
                                   От няколко нощи те чакам в дома ми:
                                   ела да си направиме кафе.

                                   От няколко дни, от няколко нощи
                                   живея без спомен, без весели срещи,
                                   липсват ми твоите думи горещи:                           
                                   ела да си направиме кафе. 
                                         
                                   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Олга Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами покани тогава мен на кафе Оле!
    Чудесен стих,но малко тъжен!
  • Нека не губим време по загубеното, а
    се радваме на животът, толкова е кратък...
  • Много хубаво стихче, хареса ми много това за кафето! Ела да си направим кафе! Чудесно!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...