28.06.2011 г., 22:15

***

1K 0 17

"Ако не живея с триста километра - няма да съм аз" - Христо Мутафчиев пред журналисти

 

 

Със триста километра ще живея

остатъка си. Както досега.

Могъл бих да съм бавен и лежерен...

Могъл бих. Ала няма да съм аз...

 

Не съм добър на дълги разстояния.

На тихото на струните не свиря.

Да бъде рошава, ако ще бъде гарга.

Ако е огън, нека да е с дим...

 

Замервате ме с укори загрижени,

размахвайки срещу ми гневен пръст.

Та бихте ли познали Мутафчиев,

ако е кротък, мълчалив и тлъст?

 

За здравето! Наздраве! Но без дим.

Без чаша в ролята. И без емоции...

Домашният уют е по-търпим,

щом следваш стриктно хапчетата в полет.

 

На миналото турил похлупак,

с безличността си ще ви омагьосам ли,

ако съм най-послушния глупак.

Кажете честно, би ли ми подхождало

 

светът ми да е костенурков хан?

Внимателно и бавничко да тлее.

Ще е чудесно. Ала няма да съм аз,

ако със триста километра не живея...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...