11.07.2019 г., 23:19

*******

388 5 4

(Всички, които са намерили смисъла на живота

се приемат без записване от психиатъра

в кабинет 304)

 

Намира ли се смисъл във безсмисленото,

кажете ми, намери ли го някой?

Когато в кръговрат сме – в недомисленото,

слепци между греховността и святост.

 

В безсмислието смисъл да намериш,

това е свръхзадача за душата.

Откриеш ли го, цял ще затрепериш!

Не го търсете тука – на Земята!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Влади, Пепи, Ели - радвам се на коментарите ви! А Кант е казал - Оставете ни да погледнем на нашия живот като на детска игра, в която нищо не е сериозно, освен искреността!" Поздрави!
  • Дани, пожелавам ти да намериш смисъла в любовта и щастието с човека до теб! Поздрави!
  • Радостта в малките неща е примиренческа позиция, радостта е в удовлетворението, а то е като щастието - измерва се не с материалното, а с душата!
    И на мен ми хареса!
    И коментарът ти ми допадна!
  • Влади, знам че, на доста хора ще им се стори странно написаното, ще кажат - смисълът е в самия житейски път, в радостта от малките неща, в преживените щастливи мигове, в децата. Но ако сме честни пред себе си, ще признаем, че най-трудното е да намерим смисъл. Това е нещо извън нас, а ние само можем да търсим. Да търсим и да се надяваме. Споделям Грамши, който казва, че човек трябва да има песимизъм на разума и оптимизъм на волята. А Щастието!? Кант отдавна го е казал - Щастието е идеал не на разума, а на въображението! Благодаря ти, че си разбрал посланието, и за коментара! Поздрави и вдъхновение от мен!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...