Jul 11, 2019, 11:19 PM

*******

  Poetry
383 5 4

(Всички, които са намерили смисъла на живота

се приемат без записване от психиатъра

в кабинет 304)

 

Намира ли се смисъл във безсмисленото,

кажете ми, намери ли го някой?

Когато в кръговрат сме – в недомисленото,

слепци между греховността и святост.

 

В безсмислието смисъл да намериш,

това е свръхзадача за душата.

Откриеш ли го, цял ще затрепериш!

Не го търсете тука – на Земята!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Влади, Пепи, Ели - радвам се на коментарите ви! А Кант е казал - Оставете ни да погледнем на нашия живот като на детска игра, в която нищо не е сериозно, освен искреността!" Поздрави!
  • Дани, пожелавам ти да намериш смисъла в любовта и щастието с човека до теб! Поздрави!
  • Радостта в малките неща е примиренческа позиция, радостта е в удовлетворението, а то е като щастието - измерва се не с материалното, а с душата!
    И на мен ми хареса!
    И коментарът ти ми допадна!
  • Влади, знам че, на доста хора ще им се стори странно написаното, ще кажат - смисълът е в самия житейски път, в радостта от малките неща, в преживените щастливи мигове, в децата. Но ако сме честни пред себе си, ще признаем, че най-трудното е да намерим смисъл. Това е нещо извън нас, а ние само можем да търсим. Да търсим и да се надяваме. Споделям Грамши, който казва, че човек трябва да има песимизъм на разума и оптимизъм на волята. А Щастието!? Кант отдавна го е казал - Щастието е идеал не на разума, а на въображението! Благодаря ти, че си разбрал посланието, и за коментара! Поздрави и вдъхновение от мен!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...