????
Обесихме с народна злоба.
Човека, нашия светец.
Сега отново търсим гроба.
да сложим вечния венец.
Изплетохме го с остри тръни.
Събрали алчност, подлост, страх.
В душите ни са лъскави алтъни.
Едва ли чувстваме и капка грях.
Прекланяме си робски гърбовете.
На други пълни с мръсните пари.
Във мислите ни пак са страховете,
да не загубим царските трохи.
Не четири, а въпросителни безброй
не ще разбудят тлъстия еснаф.
Приемайки, че свободата носи бой.
Оковите са просто малък гаф.
По улиците свирят лъскави фанфари
и чорбаджий брътвят ни за свобода.
Кога часът на истината ще удари,
кога ще тръгнем с вдигнати чела.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гедеон Всички права запазени
