* * *
619
0
1
...
Едно ме мъчи, едно-едничко нещо,
едничко някакво чувство.
Една мъка се е настанила в мен...
мъката на моята душа.
Тя убива бавно моето сърце,
да, онова същото сърце...
сърцето, което биеше от радост преди...
Сега ли?
Не, не бие...
Че защо да бие, за кого...
В него има вече само мъка
и то бавно е свикнало някак си с нея.
И не намира смисъл да бие... да живее.
Че защо ми е на мен тогава това
безжизнено сърце...
...................................
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сиана Стаикова Всички права запазени
