...

Едно ме мъчи, едно-едничко нещо,

едничко някакво чувство.

Една мъка се е настанила в мен...

мъката на моята душа.

Тя убива бавно моето сърце,

да, онова същото сърце...

сърцето, което биеше от радост преди...

Сега ли?

Не, не бие...

Че защо да бие, за кого...

В него има вече само мъка

и то бавно е свикнало някак си с нея.

И не намира смисъл да бие... да живее.

Че защо ми е на мен тогава това

безжизнено сърце...
...................................