Jul 28, 2010, 7:45 AM

* * *

  Poetry » Love
615 0 1

...

Едно ме мъчи, едно-едничко нещо,

едничко някакво чувство.

Една мъка се е настанила в мен...

мъката на моята душа.

Тя убива бавно моето сърце,

да, онова същото сърце...

сърцето, което биеше от радост преди...

Сега ли?

Не, не бие...

Че защо да бие, за кого...

В него има вече само мъка

и то бавно е свикнало някак си с нея.

И не намира смисъл да бие... да живее.

Че защо ми е на мен тогава това

безжизнено сърце...
...................................

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиана Стаикова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....