28.06.2015 г., 16:19

* * *

711 0 0

 


Не се опитвай.
Пропусни...
Напред не тръгвай.
Стой където си.

 

Заобиколен си от блата безкрайни,
от гори със зверове незнайни.
И по добре се запази.
Мирувай.
Верен сам на себе си бъди!

 

Дори ако някак оцелееш из блатата
и не се изгубиш във гората.
Сенките отвъд ще те надвият!
Ще те откраднат от самия теб...
И далече ще те скрият.

 

За да остане личността ти твоя
с душата си бъди във връзка романтична.
Не тръгвай напреде сам, а при нея остани.
Поезията е идилична, ако я запазиш лична!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...