7.04.2013 г., 20:50

* * *

652 0 0

Попаднала в топла, нежна прегръдка,

загледала се и потънала в меките 

тихи тъмни очи,

леко подпряла глава на умореното ù 
отпуснато рамо,
аз летях от любов!

 

Беше тъмно наоколо,

луната спускаше сянката си
в студените води на морето,
а нощта царуваше по пижама
насред дълбокото небе! 

 

Моментът бе неповторим и 

това, което ме караше да
гледам звездите беше 

истинската любов!

... И единствените думи, които 

бях способна да изрека бяха:

... "Обичам те"!... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Беатрис Башева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...