Apr 7, 2013, 8:50 PM

* * *

  Poetry » Love
653 0 0

Попаднала в топла, нежна прегръдка,

загледала се и потънала в меките 

тихи тъмни очи,

леко подпряла глава на умореното ù 
отпуснато рамо,
аз летях от любов!

 

Беше тъмно наоколо,

луната спускаше сянката си
в студените води на морето,
а нощта царуваше по пижама
насред дълбокото небе! 

 

Моментът бе неповторим и 

това, което ме караше да
гледам звездите беше 

истинската любов!

... И единствените думи, които 

бях способна да изрека бяха:

... "Обичам те"!... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Беатрис Башева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....