******
******
притежавам
няколко хиляди
меланхолии
и нали съм си вещица
сам-сама
ги превърнах в скала
щом застана отгоре ѝ
не гадая
какво ще е утре
човешкото време
и не питам небето
кога ще умра
тегля чертата
превръщам я в зид
и засявам зад него
своите си дела
те се грижат за мен
безусловно
не гадаят какво ще е утре
човешкото време
и не питат небето
кога ще умра
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Прекрасно послание! Благодаря!
