* * *
Потъвам вече дни,
а дъното го няма.
Боли ме призори,
а вечерта е няма.
Вглъбена в нещо трудно
от болка се разплаквам...
Какво си, Светлина?
Какво си, та те страдам?
И няма ли, Мечта,
над мен да се разкаеш!
Разгледай ме сега -
очите ми да знаеш.
Очите - ослепели!
Очите - отлетели...
В един обичан свят,
където са живели...
В един прекрасен сън -
сън, в който са горели.
Сън,
в който стих
и лудост са се вплели.
***
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коломбина Всички права запазени
