Rene (Коломбина)
16 10
19.10.2008 г., 21:03 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
755 0 5

Потъвам вече дни,

а дъното го няма.

Боли ме призори,

а вечерта е няма.

Вглъбена в нещо трудно

от болка се разплаквам...

Какво си, Светлина?

Какво си, та те страдам?

И няма ли, Мечта,

над мен да се разкаеш!

Разгледай ме сега -

очите ми да знаеш.

Очите - ослепели!

Очите - отлетели...

В един обичан свят,

където са живели...

В един прекрасен сън -

сън, в който са горели.

Сън,

в който стих

и лудост са се вплели.

***

© Коломбина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сън,

    в който стих

    и лудост са се вплели.

    !!!
  • Видимият образ на очите е нещо променливо и нетрайно . Важно е това което виждат или не виждат; недостъпното за окото - същественото.
    Благодаря за това , че ми позволихте да разбера за съществуването на още хора , подобни на мен .
  • и тъжно...и хубаво...
  • Много ми хареса! Поздрави и браво!
  • "Разгледай ме сега -

    очите ми да знаеш.

    Очите - ослепели!

    Очите - отлетели...

    В един обичан свят,

    където са живели..."
    Разгледах ги... в профила ти... Страхотни очи! И са тука! Целувки!
Предложения
: ??:??