Oct 19, 2008, 9:03 PM
* * *
Потъвам вече дни,
а дъното го няма.
Боли ме призори,
а вечерта е няма.
Вглъбена в нещо трудно
от болка се разплаквам...
Какво си, Светлина?
Какво си, та те страдам?
И няма ли, Мечта,
над мен да се разкаеш!
Разгледай ме сега -
очите ми да знаеш.
Очите - ослепели!
Очите - отлетели...
В един обичан свят,
където са живели...
В един прекрасен сън -
сън, в който са горели.
Сън,
в който стих
и лудост са се вплели.
***
© Коломбина All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Видимият образ на очите е нещо променливо и нетрайно . Важно е това което виждат или не виждат; недостъпното за окото - същественото.
Благодаря за това , че ми позволихте да разбера за съществуването на още хора , подобни на мен . -
и тъжно...и хубаво...
-
Много ми хареса! Поздрави и браво!
-
"Разгледай ме сега -
очите ми да знаеш.
Очите - ослепели!
Очите - отлетели...
В един обичан свят,
където са живели..."
Разгледах ги... в профила ти... Страхотни очи! И са тука! Целувки!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
в който стих
и лудост са се вплели.
!!!