4.12.2021 г., 10:24 ч.

*** 

  Поезия » Философска
490 0 1

 

В миг свещен

се отваря небето

и звездичка-душа

на Земята слиза

за да може да люби и учи,

броеница от обич да ниже.

 

Колко малко ни е времето тука,

колко много са нашите грешки.

Колко молим се за сполука

и не се – за душите човешки.

© Людмила Игнатова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Неизживяната любов, пропусната от теб и мен. По нея аз тъгувам онемял. Посоките ожънати от птици опу...
  • Към мене линк не съществува. Няма ме и в челните места. „Напудрените” - с мен не контактуват. И слав...
  • Какво, че ставам днес на 50? Лицето ми на 50 дори сияе. Любовна треска още ме тресе и още под лъжичк...

Още произведения »