Dec 4, 2021, 10:24 AM

*** 

  Poetry » Phylosophy
469 0 1

 

В миг свещен

се отваря небето

и звездичка-душа

на Земята слиза

за да може да люби и учи,

броеница от обич да ниже.

 

Колко малко ни е времето тука,

колко много са нашите грешки.

Колко молим се за сполука

и не се – за душите човешки.

© Людмила Игнатова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??