Едем. Ябълката и змията
Змията:
О, Боже мой, Ти, Господи, прощавай!
Знам главна роля Си ми отредил.
Подготви ми сценичната поява,
обаче, всичко сторих за резил!
Понеже ме създаде най-любезна,
коварно им подхвърлих малък спам -
(дори на „Епъл“, знам, ще съм полезна,
че шернах ябълката на Адам).
Признавам, тази Ева е красива.
Акъл да демонстрира… ще е плюс.
Блондинката у нея ме разсмива.
… дори с листото пак е дибидюс.
Подведох я. А ябълката даже
бе в ролята на черен жартиер.
Адам погина. Може да се каже
бях паднал ангел. Бъдещ Луцифер.
***
Ябълката:
Нахапана съм. Ябълка – емблема.
След онзи грях съм вече моден тренд.
Но в този век това не е дилема.
… улучи Епъл точният момент.
Жени Иванова,
из "Експериментът"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
