Oct 23, 2022, 8:28 AM

Едем. Ябълката и змията

1K 9 23

Змията:

О, Боже мой, Ти, Господи, прощавай!
Знам главна роля Си ми отредил.
Подготви ми сценичната поява,
обаче, всичко сторих за резил!

Понеже ме създаде най-любезна,
коварно им подхвърлих малък спам -
(дори на „Епъл“, знам, ще съм полезна,
че шернах ябълката на Адам).

Признавам, тази Ева е красива.
Акъл да демонстрира… ще е плюс.
Блондинката у нея ме разсмива.
… дори с листото пак е дибидюс.

Подведох я. А ябълката даже
бе в ролята на черен жартиер.
Адам погина. Може да се каже
бях паднал ангел. Бъдещ Луцифер.

***

 

Ябълката:

 

Нахапана съм. Ябълка – емблема.
След онзи грях съм вече моден тренд.
Но в този век това не е дилема.
… улучи Епъл точният момент.

 

Жени Иванова,

из "Експериментът"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jasmin All rights reserved.

Comments

Comments

  • Изчервявай се : ))) ще ти отива

    Танче, радвам се да те "видя". Благодаря ти!
  • Нещо прекалено рядко намирам време да чета, а още по-рядко да пиша напоследък. И пропускам много хубави стихове. Добре, че коментарите ме отвеждат на места, на които си заслужава да поспре човек И ти благодаря от сърце за това "автор като теб", ама ме караш да се изчервявам ☺️
  • Жени, чудесен стих, както винаги ги пишеш!
    Интересно и оригинално!
    Поздравления!
  • Пепче, благодаря ти, че спря при този отминал още през октомври стих. Не съм и помислила, че автор като теб ще обърне внимание. Зарадва ме.

    troia (Катя Иванова), компютъра у дома (марката) ми даде идеята.
  • Еха, колко страхотни и оригинални стихове по библейски мотиви днес Благодаря за усмивката, Жени!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...