вдъхновено от : http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=137965
Един бадем с дъх на лилаво
държа във шепите си тихо.
Нежен, като ветрен спомен.
Появил се лъч във нищото.
Разказва ми за теб, за мене,
за лятното ухание в очите,
за тъмносиньото безвремие,
за слънчеви лъчи във дните.
За водопада от косите ми,
слял се с мъжкото ти рамо.
Беше топъл, аз пък истинска. ...