ЕДИН БЕЗКРАЕН ПЪТ
Безкраен път под синьото небе
красиво с хоризонта се прелива!
Жита узрели, сякаш грейнало море!
По този път вървя, но търпелива!
Не питам накъде отвежда той
вървя, забравила за всичко
и вярвам, този път е само мой,
един живот и щастие едничко!
Денят заспива, чува се щурче,
разказва приказки от стари времена!
Светът е тих, а някъде пробужда се дете,
с усмивка чиста като утринна роса!
И пак поемам своя път безкраен,
не тичам, просто, бавничко вървя!
Не искам отговори, краят е незнаен,
за мен е важно, че ще стигна у дома!
© Руми Всички права запазени