Един ден в Пустинята...

14.01.2013 г., 7:58 ч.

Поезия » Пейзажна

395 0 5

Един ден в Пустинята...

Днес Вятърът отнякъде домъкна

сам облаци дъждовни над Пустинята

и Сахара тръпнеща замлъкна

сега пред чудото невиждано...

И всеки дрипав храст пустинен

примря във този миг с желание,

а въздуха изпълни се със химна

и тайнството на вечното прераждане...

Опиянен от дивата възбуда

отдръпна се гальовно хоризонта

да стори път на тая светла лудост,

която тук да възроди Живота.

... Но Вятърът с каприз на богоравен,

тъй както в миг надеждата докара-

отмъкна я... И изоставена

като пребита се стаи Сахара...

Някога в Пустинята

д-р Коста Качев

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

anjambman (Анжамбман Анапестов)

2013-01-14T18:49:39+02:00

!
dark_winged (Мирела Шопова)

2013-01-14T15:54:55+02:00

Мммм изтръпнах при представата за тази природна лудост... Поздрави, Коста (много хубаво име !
magnum (Венцислав Янакиев)

2013-01-14T09:39:38+02:00

Хубаво!
Eva55 (Евелина Стоянова)

2013-01-14T09:17:56+02:00

Сахара е велика, свикнала е с парещите лъчи на слънцето..., - започва оптимистично, въпреки финала...!!!
"И всеки дрипав храст пустинен
примря във този миг с желание,
а въздуха изпълни се със химна
и тайнството на вечното прераждане..."
M1234567891 (Миночка Митева)

2013-01-14T08:32:13+02:00

И в живота е така,тъкмо някоя добра новина ни зарадва и в миг лошата я претисне със страшна сила и човешката душа се превръща в пустиня.Хубаво стохитворение!Поздрав!