Един мъж на 29
05.11.2008
Вървял си пътища безбройни
и си видял в света какво ли не,
живял си в нощи безпокойни
и колко пъти падал си на колене...
Видял си болки и любови
и си имал не една и две жени.
Но тя единствена сърцето ти зароби,
открадна ти всички усмивки, мечти.
Едно дете на осемнадесет едва....
С друг живее, не със теб!
И нито е момиче, нито още е жена,
превръща те в безличен образ блед.
Защо й приставаш, съня си рушиш,
а тя какво до днес ти даде?
Можеш ли с нея живот да градиш?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Erato Eratova Всички права запазени
