7.11.2008 г., 9:52 ч.
Един мъж на 29
05.11.2008
Вървял си пътища безбройни
и си видял в света какво ли не,
живял си в нощи безпокойни
и колко пъти падал си на колене...
Видял си болки и любови
и си имал не една и две жени.
Но тя единствена сърцето ти зароби,
открадна ти всички усмивки, мечти.
Едно дете на осемнадесет едва....
С друг живее, не със теб!
И нито е момиче, нито още е жена,
превръща те в безличен образ блед.
Защо й приставаш, съня си рушиш,
а тя какво до днес ти даде?
Можеш ли с нея живот да градиш?
© Erato Eratova Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Елинот, да не един и същ познат... писала съм го за много скъп мой приятел... който изгубих заради "Едно дете на осемнадесет едва"...
-
чувствено, истинско, преживяно... хареса ми как си предала чувствата си! поздрав!
-
Много е силно и истинско. Разпознах един мой познат сред редовете. Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
За жалост, често срещано явление в днешни дни!
Поздрав!