Nov 7, 2008, 9:52 AM

Един мъж на 29 

  Poetry » Other
548 0 4

05.11.2008

 

Вървял си пътища безбройни

и си видял в света какво ли не,

живял си в нощи безпокойни

и колко пъти падал си на колене...

 

Видял си болки и любови

и си имал не една и две жени.

Но тя единствена сърцето ти зароби,

открадна ти всички усмивки, мечти.

 

Едно дете на осемнадесет едва....

С друг живее, не със теб!

И нито е момиче, нито още е жена,

превръща те в безличен образ блед.

 

Защо й приставаш, съня си рушиш,

а тя какво до днес ти даде?

Можеш ли с нея живот да градиш?

© Erato Eratova All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Отворен край...
    За жалост, често срещано явление в днешни дни!
    Поздрав!
  • Елинот, да не един и същ познат... писала съм го за много скъп мой приятел... който изгубих заради "Едно дете на осемнадесет едва"...
  • чувствено, истинско, преживяно... хареса ми как си предала чувствата си! поздрав!
  • Много е силно и истинско. Разпознах един мой познат сред редовете. Поздрав!
Random works
: ??:??