Един от многото...

4.07.2019 г., 11:17 ч.

Поезия » Философска, Гражданска

551 0 0

Вървя по една и съща пътека,
но денят всеки път е различен.
Тъй осъзнавам полека-лека
колко светът е магичен...

Следите си диря от предния ден
днес по жълти окъпани пейки.
Отръскват мокри снаги върху мен
болни длани на кестенови вейки.

Парченце хляб с гълъб споделих,
думи тайни с катерица размених.
После липов чай по улиците пих
и лика си в капка неотронена още открих...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.