Един от многото...
Вървя по една и съща пътека,
но денят всеки път е различен.
Тъй осъзнавам полека-лека
колко светът е магичен...
Следите си диря от предния ден
днес по жълти окъпани пейки.
Отръскват мокри снаги върху мен
болни длани на кестенови вейки.
Парченце хляб с гълъб споделих,
думи тайни с катерица размених.
После липов чай по улиците пих
и лика си в капка неотронена още открих...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Zlatka Аndonova Всички права запазени
