Jul 4, 2019, 11:17 AM

Един от многото...

897 0 0

Вървя по една и съща пътека,
но денят всеки път е различен.
Тъй осъзнавам полека-лека
колко светът е магичен...

 

Следите си диря от предния ден
днес по жълти окъпани пейки.
Отръскват мокри снаги върху мен
болни длани на кестенови вейки.

 

Парченце хляб с гълъб споделих,
думи тайни с катерица размених.
После липов чай по улиците пих
и лика си в капка неотронена още открих...
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Zlatka Аndonova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...