9.05.2009 г., 9:16  

Един път стига

1.2K 0 24

Не знам какво е да гориш на клада –

(във стиховете само съм го писала).

В една любов горях – като във Ада

и  да се влюбвам повече, не искам.

 

Един път стига. То е като раждане.

 Или  – като умиране. Не зная.

Като умра, ще дойда да ви кажа,

(дори да съм попаднала във Рая).

 

Един път стига. То е като клетва  –

убива те невидимо  отвътре.

Изпепелява най-напред сърцето

и без сърце те праща пак  – безпътен.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...