Не знам какво е да гориш на клада –
(във стиховете само съм го писала).
В една любов горях – като във Ада
и да се влюбвам повече, не искам.
Един път стига. То е като раждане.
Или – като умиране. Не зная.
Като умра, ще дойда да ви кажа,
(дори да съм попаднала във Рая).
Един път стига. То е като клетва –
убива те невидимо отвътре.
Изпепелява най-напред сърцето
и без сърце те праща пак – безпътен.
© Елица Ангелова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Всеки път е последен.. 