Не знам какво е да гориш на клада –
(във стиховете само съм го писала).
В една любов горях – като във Ада
и да се влюбвам повече, не искам.
Един път стига. То е като раждане.
Или – като умиране. Не зная.
Като умра, ще дойда да ви кажа,
(дори да съм попаднала във Рая).
Един път стига. То е като клетва –
убива те невидимо отвътре.
Изпепелява най-напред сърцето
и без сърце те праща пак – безпътен.