Patrizzia (Надежда Ангелова)
2051 18111
2.12.2023 г., 8:54 ч.  

Един с любов да ме спомѐне 

  Поезия » Философска
253 4 6

Не се научих да си трая,
а пък и няма закога.
Не търся кратък път към рая,
между копита и рога,
вървя. А пътят криволичещ,
нагоре води и напред,
оставам вечното момиче,
с душа ранима, на поет.

 

Ако случайно ви заболи ви,
от искрените ми слова,
дали са прави, или криви,
то  друг да отреди това.
И ако някога, кога  ли?
И мен прекърши  старостта,
един стиха ми да погали,
ще стигне ли да ми простят,

 

че дишах и  живях различно,
че не робувах на пари,
че лудостта ми, еднолично,
мостовете зад мен гори?
В стиха си само  на колѐне,
аз молех се за всеки грях...
Един с любов да ме спомѐне,
то ненапразно аз живях.  

 

 

https://youtu.be/AjIL2BemqBY?si=Mc9iwsjsLGcg4jhT

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??