21.11.2011 г., 8:09

Един сонет от завистлив поет

903 0 17
За мойта възраст - още си хлапачка.
За твойта възраст – ставам старец аз.
Ала такава вихрена ездачка
до днес не беше яздила Пегас!

Облитате със него световете!
Във твоите очи възторгът свети,
а под копитата му искрометни
изхвърчат не искри – хвърчат куплети!

И аз минавам в сайта за поет.
И моята поезия е пивка.
Прославил съм се с не един куплет,
но ми е време вече за почивка.

Как бих полегнал аз на свойта слава,
но твойта слава мира ми не дава!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ПИВКИ СА!!!* Наздраве с Ангар!
  • И слава Богу, че не ти дава мира! Има още мнооого какво да напишеш! Поздрави за оригиналния стих!
  • Благодаря ви за веселите отзиви и коментари! Всички ме радвате и усмихвате с това ,че сме толкова приятелски настроени един към друг!
    Стихчето не заслужава толкова похвали, тъй като идеята му не е съвсем оригинална - тя се съдържа в афоризма: "Чуждите лаври не позволяват да се спи, а собствените приспиват!"
    Употребих прилагателното "пивка" като синоним на "четивна поезия". И досега мислех, че нечетивната поезия на никого не би се харесала; но сега си мисля, че защо да няма и любители на нечетивната поезия - щом има любители и на непивката, на лютата ракия?
    А коя ли е вихрената ездачка, която е предизвикала ревността ми и на която дължа този сонет? Няма да я кажа,защото наистина сте много!
  • НаЗдраве, пивки ми стихоплетецо!
  • Неееееееееееее не си давай почивка !Хубаво е тук с твоите коплети!Поздрав!Харесах!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...