Nov 21, 2011, 8:09 AM

Един сонет от завистлив поет

  Poetry » Other
911 0 17
За мойта възраст - още си хлапачка.
За твойта възраст – ставам старец аз.
Ала такава вихрена ездачка
до днес не беше яздила Пегас!

Облитате със него световете!
Във твоите очи възторгът свети,
а под копитата му искрометни
изхвърчат не искри – хвърчат куплети!

И аз минавам в сайта за поет.
И моята поезия е пивка.
Прославил съм се с не един куплет,
но ми е време вече за почивка.

Как бих полегнал аз на свойта слава,
но твойта слава мира ми не дава!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • ПИВКИ СА!!!* Наздраве с Ангар!
  • И слава Богу, че не ти дава мира! Има още мнооого какво да напишеш! Поздрави за оригиналния стих!
  • Благодаря ви за веселите отзиви и коментари! Всички ме радвате и усмихвате с това ,че сме толкова приятелски настроени един към друг!
    Стихчето не заслужава толкова похвали, тъй като идеята му не е съвсем оригинална - тя се съдържа в афоризма: "Чуждите лаври не позволяват да се спи, а собствените приспиват!"
    Употребих прилагателното "пивка" като синоним на "четивна поезия". И досега мислех, че нечетивната поезия на никого не би се харесала; но сега си мисля, че защо да няма и любители на нечетивната поезия - щом има любители и на непивката, на лютата ракия?
    А коя ли е вихрената ездачка, която е предизвикала ревността ми и на която дължа този сонет? Няма да я кажа,защото наистина сте много!
  • НаЗдраве, пивки ми стихоплетецо!
  • Неееееееееееее не си давай почивка !Хубаво е тук с твоите коплети!Поздрав!Харесах!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...