Nov 21, 2011, 8:09 AM

Един сонет от завистлив поет

Poetry » Other

905 0 17

За мойта възраст - още си хлапачка.
За твойта възраст – ставам старец аз.
Ала такава вихрена ездачка
до днес не беше яздила Пегас!

Облитате със него световете!
Във твоите очи възторгът свети,
а под копитата му искрометни
изхвърчат не искри – хвърчат куплети!

И аз минавам в сайта за поет.
И моята поезия е пивка.
Прославил съм се с не един куплет,
но ми е време вече за почивка.

Как бих полегнал аз на свойта слава,
но твойта слава мира ми не дава!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

ПИВКИ СА!!!* Наздраве с Ангар!

2011-12-12T12:19:12+02:00
danigallery (Йорданка Господинова)

И слава Богу, че не ти дава мира! Има още мнооого какво да напишеш! Поздрави за оригиналния стих!

2011-11-21T23:55:38+02:00
Ангар (Ангел Чортов)

Благодаря ви за веселите отзиви и коментари! Всички ме радвате и усмихвате с това ,че сме толкова приятелски настроени един към друг!
Стихчето не заслужава толкова похвали, тъй като идеята му не е съвсем оригинална - тя се съдържа в афоризма: "Чуждите лаври не позволяват да се спи, а собствените приспиват!"
Употребих прилагателното "пивка" като синоним на "четивна поезия". И досега мислех, че нечетивната поезия на никого не би се харесала; но сега си мисля, че защо да няма и любители на нечетивната поезия - щом има любители и на непивката, на лютата ракия?
А коя ли е вихрената ездачка, която е предизвикала ревността ми и на която дължа този сонет? Няма да я кажа,защото наистина сте много!

2011-11-21T18:47:27+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

НаЗдраве, пивки ми стихоплетецо!

2011-11-21T17:08:52+02:00
mimamina (Мина Конарова)

Неееееееееееее не си давай почивка !Хубаво е тук с твоите коплети!Поздрав!Харесах!

2011-11-21T17:07:01+02:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0