Един таласъм
Един Таласъм се мята ноще у мен –
за миг се протяга, па тръгне да броди –
ха до сърцето, ха до ума –
стисне го, тях – ги разтяга;
в Паметта ми надникне, па рови…
и тъй е безсънен тоз Лунатик –
слиза в мазите (на хладно) –
чувам: тъче си на баба на стана ,
даже нишките как се провират
долавям, а той ги разпитва,
с тях разговаря. Те пък бърборят:
колко пътеки са сторили;
бабините стъпки как са трополили;
във възли въздъхвали
дядовите длани, груби, но жежки –
(сякаш било лани)
косите на баба (в плитките тежки)
с нежна милувка докосвали;
и стъпките му как се носели –
(в снага величава)
дочуе ли баба – сърцето ѝ как затуптява,
дордето кросното си намотава…
Ей тъй, си прошетва, тоз таласъм,
даже напряко Душа ми пресича –
девойче, ме зърне, пък малко мъниче,
назад щом се извърне;
леко се смръщи щом блесна в сълза
и бърже я глътне – да не отрови меда –
в каца „Детство” топне си малкия пръст –
медено звънкам в спомен (кат вятъра бърз);
па хукне навънка, таласъмът чевръст –
Дворът прошета – връз пръчка, и в тръст –
нослето ми щипне; в душата ми детска възкликне:
„Тъй ми е драго, нощем– за ръка да те хвана,
спомени прашни с тебе да бродим –
да зърваш ликът им – на татко, на мама…
че и кокошка да заколим (е, зная, че няма)
но тъй както го правеше някога баба;
да цепнем кютуче на две (с дядова брадва)
огън да стъкнем с ръце в Родова камина –
Лято да вмъкнем в лютата Зима;
Станеш ли тъжна –
се прекопавай – като градина!
кръвта ти е южна, не я разпилявай –
от дедите ти в тебе премина –
Всеки живя, и – си замина,
но Душата сега – го помни –
значи – Го Има!
Таласъмът заспа уморен
(в мен да скитори)
пък аз – Лунатик упоен,
с Кръвта си тихо бърборих…
а Любовта притуряше огън…
само кютуче – а колко *борина сторих!
*борина - Смолиста треска, отцепена от борово дърво, която се използува за подпалване на огън, за светлина; факел
Ренета Първанова
© Ренета Първанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Уникален човек, уникално творчество!
Очаквах нещо страшно и плашещо, а то какво било... един красив и мил спомен, изпълнен с носталгия по отминалото детство! Поздрав, мила Рени! -
Честита Нова година, мила Рени! Бъди здрава, обичаща, обичана, радостна, мъдра, вдъхновена...!
-
Честита Новата 2018 год.мила Рени!Бъди здрава,колкото трябва,щастлива-колкото искаш,успешна,колкото душа ти иска!!
-
Благодаря от сърце, Хари!
-
Успешна 2018 с пожелание за здраве и късмет, Рени!
-
Благодаря, Ели, за този ласкаещ ме коментар! Щастливи празници!
-
Винаги подхождаш с уникален поглед към темата, Рени.
Как можа да измислиш този таласъм като символичен образ на безсънието си?!
Възхитена съм от твоята творческа смелост.
Светли Новогодишни празници! -
Ех като един Таласъм
насам ти свърна
и теб ли събуди от сън
и в дете те превърна
или пък Любовта е таласъм
Лунатикът - който броди в Душите насън? -
Този Талъсъм
къде ли не броди
и детството скъпо
бързо споходи
лятото вмъкна
в лютата Зима
Лунатик за любов
мене превърна. -
Хубав коментар в рима, Нинче - Благодаря ти!
-
Нека любовта да изгони,
всички таласъми и тревоги!
Миналото дърпа ни към мрака,
дето само скръб ни чака....
а, стихото...в твоя стил....и пропито с носталгия.... -
Роби, твоят прочит на този 'таласъм" ме трогна и зарадва! Благодаря сърдечно, Роби!
-
"...Станеш ли тъжна –
се прекопавай – като градина!..." Страхотно!...
За мен бе голямо удоволствие да прочета този оригинален стих , Рени!...С твоя "таласъм" и аз се върнах назад в годините, за да преживея и усетя отново всичко онова, което съм скътал дълбоко в душата си!...
Благодаря ти!... -
Пепи, Влад, Марианче, трогвате ме всеки път, когато чета думите ви. Благодаря ви!
-
Ей, колко ни плашеха с тия таласъми и караконджоли на село!.... И после, в града, като се прибирах вечер от игри, като куршум прелитах край вратата на избата във входа на блока. По много интересен и твой начин ме пренесе в онова време, Рени! Много ми хареса!
-
И аз, мила, Иржи, за това, което ми достави с коментара - в случая този "Таласъм" е безсънието, което ни води по пътеките на нашето минало и не е задължително да помним, ако са си отишли твърде рано дедите ни, а да си представим техния живот и най-вече да доловим "диханието" на родния дом през годините...Благодаря ти още веднъж!
-
Къде кликнах,не стига,че не успях да поправя грежките,ами и не го довърших моето изказване...Извинявай,Рени.Толкова е хубаво да имаш спомени,аз дори баба и дядо не съм видяла,а камо ли спомени...Добре е,когато оставиш следа след себе си,поне ние да оставим....Благодаря за удоволствието!!!
-
Силве, Васе, хари, Люси, Иржи, много благодаря за хубавите ви думи!
-
Мислех,че у теб,Рени,фантазията е силна,но явно имаш и истински спомени,които вплиташ в стих ,защото ез не бих могла да бораве с твоите термими,не ги познавам...А за таласъмиште...о,кого не са плашели с тях,затова аз и сега имам страх от тъмното....Все ми сне привиждат разни....
-
Съкровен стих... хубави идеи....навя и на мен спомени и меланхолия по отминали времена.. Може би с по тежко ежедневие, но ни е било леко на душите, сигурно, уютно. Дано успеем и ние да ги дадем на деца и внуци...❄🎄
-
Хубаво!Великолепен завършек!
-
Приказки за талъсъми, как ни плашеха с тях! А борината още е на тавана и ми помага да запаля камината. Спомени. Поздрави!
-
С няколко реда ме върна в позабравените спомени на една част от детството ми. Поздравления и възхищения!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Албенче, Иржи, благодаря ви за пожеланията! Бъдете живи и здрави и вие!