ParvaNova (Ренета Първанова)
305 4433
Dec 17, 2017, 7:48 PM

Един таласъм 

  Poetry » Other
1205 8 24

 

 

Един Таласъм се мята ноще у мен –

за миг се протяга, па тръгне да броди –

ха до сърцето, ха до ума –

стисне го, тях – ги разтяга;

в Паметта ми надникне, па рови…

и тъй е безсънен тоз Лунатик –

слиза в мазите (на хладно) –

чувам: тъче си на баба на стана ,

даже нишките как се провират

долавям, а той ги разпитва,

с тях разговаря. Те пък бърборят:

колко пътеки са сторили;

бабините стъпки как са трополили;

във възли въздъхвали

дядовите длани, груби, но жежки –

(сякаш било лани)

косите на баба (в плитките тежки)

с нежна милувка докосвали;

и стъпките му как се носели –

(в снага величава)

дочуе ли баба – сърцето ѝ как затуптява,

дордето кросното си намотава…

Ей тъй, си прошетва, тоз таласъм,

даже напряко Душа ми пресича –

девойче, ме зърне, пък малко мъниче,

назад щом се извърне;

леко се смръщи щом блесна в сълза

и бърже я глътне – да не отрови меда –

в каца „Детство” топне си малкия пръст –

медено звънкам в спомен (кат вятъра бърз);

па хукне навънка, таласъмът чевръст –

Дворът прошета – връз пръчка, и в тръст –

нослето ми щипне; в душата ми детска възкликне:

„Тъй ми е драго, нощем– за ръка да те хвана,

спомени прашни с тебе да бродим –

да зърваш ликът им – на татко, на мама…

че и кокошка да заколим (е, зная, че няма)

но тъй както го правеше някога баба;

да цепнем кютуче на две (с дядова брадва)

огън да стъкнем с ръце в Родова камина –

Лято да вмъкнем в лютата Зима;

Станеш ли тъжна –

се прекопавай – като градина!

кръвта ти е южна, не я разпилявай –

от дедите ти в тебе премина –

Всеки живя, и – си замина,

но Душата сега – го помни –

значи – Го Има!

 

Таласъмът заспа уморен

(в мен да скитори)

пък аз – Лунатик упоен,

с Кръвта си тихо бърборих…

а Любовта притуряше огън…

само кютуче – а колко *борина сторих!

 

*борина  - Смолиста треска, отцепена от борово дърво, която се използува за подпалване на огън, за светлина; факел

 

Ренета Първанова

© Ренета Първанова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мила, Руми, благодаря ти, че прибра моя "таласъм" в любими. Радвам се, че го хареса, много!

    Албенче, Иржи, благодаря ви за пожеланията! Бъдете живи и здрави и вие!
  • Уникален човек, уникално творчество!
    Очаквах нещо страшно и плашещо, а то какво било... един красив и мил спомен, изпълнен с носталгия по отминалото детство! Поздрав, мила Рени!
  • Честита Нова година, мила Рени! Бъди здрава, обичаща, обичана, радостна, мъдра, вдъхновена...!
  • Честита Новата 2018 год.мила Рени!Бъди здрава,колкото трябва,щастлива-колкото искаш,успешна,колкото душа ти иска!!
  • Благодаря от сърце, Хари!
  • Успешна 2018 с пожелание за здраве и късмет, Рени!
  • Благодаря, Ели, за този ласкаещ ме коментар! Щастливи празници!
  • Винаги подхождаш с уникален поглед към темата, Рени.
    Как можа да измислиш този таласъм като символичен образ на безсънието си?!
    Възхитена съм от твоята творческа смелост.
    Светли Новогодишни празници!
  • Ех като един Таласъм
    насам ти свърна
    и теб ли събуди от сън
    и в дете те превърна
    или пък Любовта е таласъм
    Лунатикът - който броди в Душите насън?
  • Този Талъсъм
    къде ли не броди
    и детството скъпо
    бързо споходи
    лятото вмъкна
    в лютата Зима
    Лунатик за любов
    мене превърна.
  • Хубав коментар в рима, Нинче - Благодаря ти!
  • Нека любовта да изгони,
    всички таласъми и тревоги!
    Миналото дърпа ни към мрака,
    дето само скръб ни чака....

    а, стихото...в твоя стил....и пропито с носталгия....
  • Роби, твоят прочит на този 'таласъм" ме трогна и зарадва! Благодаря сърдечно, Роби!
  • "...Станеш ли тъжна –
    се прекопавай – като градина!..." Страхотно!...
    За мен бе голямо удоволствие да прочета този оригинален стих , Рени!...С твоя "таласъм" и аз се върнах назад в годините, за да преживея и усетя отново всичко онова, което съм скътал дълбоко в душата си!...
    Благодаря ти!...
  • Пепи, Влад, Марианче, трогвате ме всеки път, когато чета думите ви. Благодаря ви!
  • Ей, колко ни плашеха с тия таласъми и караконджоли на село!.... И после, в града, като се прибирах вечер от игри, като куршум прелитах край вратата на избата във входа на блока. По много интересен и твой начин ме пренесе в онова време, Рени! Много ми хареса!
  • И аз, мила, Иржи, за това, което ми достави с коментара - в случая този "Таласъм" е безсънието, което ни води по пътеките на нашето минало и не е задължително да помним, ако са си отишли твърде рано дедите ни, а да си представим техния живот и най-вече да доловим "диханието" на родния дом през годините...Благодаря ти още веднъж!
  • Къде кликнах,не стига,че не успях да поправя грежките,ами и не го довърших моето изказване...Извинявай,Рени.Толкова е хубаво да имаш спомени,аз дори баба и дядо не съм видяла,а камо ли спомени...Добре е,когато оставиш следа след себе си,поне ние да оставим....Благодаря за удоволствието!!!
  • Силве, Васе, хари, Люси, Иржи, много благодаря за хубавите ви думи!
  • Мислех,че у теб,Рени,фантазията е силна,но явно имаш и истински спомени,които вплиташ в стих ,защото ез не бих могла да бораве с твоите термими,не ги познавам...А за таласъмиште...о,кого не са плашели с тях,затова аз и сега имам страх от тъмното....Все ми сне привиждат разни....
  • Съкровен стих... хубави идеи....навя и на мен спомени и меланхолия по отминали времена.. Може би с по тежко ежедневие, но ни е било леко на душите, сигурно, уютно. Дано успеем и ние да ги дадем на деца и внуци...❄🎄
  • Хубаво!Великолепен завършек!
  • Приказки за талъсъми, как ни плашеха с тях! А борината още е на тавана и ми помага да запаля камината. Спомени. Поздрави!
  • С няколко реда ме върна в позабравените спомени на една част от детството ми. Поздравления и възхищения!
Random works
: ??:??