Един все още полужив класик
Не си на думите отдаден
ти - роб, не техен господар.
Едва ли си за тях създаден -
пилееш щедрия им дар.
Навирил нос в небе високо
безгрижно съдиш този свят.
Сърцето ти е уж е широко,
но черното е твоят цвят.
Ти гарван си, не славей звучен,
ти прекомерно си велик -
досаден е и твоят лик.
Трикът ти е добре заучен -
сърцата тъжни покорява.
Ти вдигаш страшна врява.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Димитров Всички права запазени
