Не си на думите отдаден
ти - роб, не техен господар.
Едва ли си за тях създаден -
пилееш щедрия им дар.
Навирил нос в небе високо
безгрижно съдиш този свят.
Сърцето ти е уж е широко,
но черното е твоят цвят.
Ти гарван си, не славей звучен,
ти прекомерно си велик -
досаден е и твоят лик.
Трикът ти е добре заучен -
сърцата тъжни покорява.
Ти вдигаш страшна врява.
© Петър Димитров All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
