Един залез над Мисисипи...
Денят допиваше последната си глътка
от виното разискрено на Светлината,
когато Облак-змей със мечешка прегръдка
го блъсна та порозовя Реката...
Свенлива, бледа, призрачно-прозрачна
увисна горе бяла месечина,
но толкоз плаха беше тя, че в здрача
и блуден лъч от нея не премина...
В миг вятър се изви за да разпали
и разгори във фантастична жар водата...
И толкова красива тя едва ли
до днес бе текла в огнена позлата!...
Тук Времето люлее се с водите ѝ,
но Вечната река не осъзнава
и не замисля се дори, че дните ни
обратно всеки залез отброява...
... А тя сега, като Олтар загасващ
на Бога-Слънце, беше залюляна
покрай брега със камъшит обраснал
във дългият си път към Океана...
Коста Качев
20.10.1981., р.Мисисипи
© Коста Качев Всички права запазени
Благодаря, Коста!