Един залез над Мисисипи...
Един залез над Мисисипи...
Денят допиваше последната си глътка
от виното разискрено на Светлината,
когато Облак-змей със мечешка прегръдка
го блъсна та порозовя Реката...
Свенлива, бледа, призрачно-прозрачна
увисна горе бяла месечина,
но толкоз плаха беше тя, че в здрача
и блуден лъч от нея не премина...
В миг вятър се изви за да разпали
и разгори във фантастична жар водата...
И толкова красива тя едва ли
до днес бе текла в огнена позлата!...
Тук Времето люлее се с водите ѝ,
но Вечната река не осъзнава
и не замисля се дори, че дните ни
обратно всеки залез отброява...
... А тя сега, като Олтар загасващ
на Бога-Слънце, беше залюляна
покрай брега със камъшит обраснал
във дългият си път към Океана...
Коста Качев
20.10.1981., р.Мисисипи
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени