Apr 29, 2015, 6:24 PM  

Един залез над Мисисипи...

667 0 1

 

 

 

Един залез  над Мисисипи...

 

Денят допиваше последната си глътка

от виното разискрено на Светлината,

когато Облак-змей със мечешка прегръдка

го блъсна та порозовя Реката...

 

Свенлива, бледа, призрачно-прозрачна

увисна горе бяла месечина,

но толкоз плаха беше тя, че в здрача

и блуден лъч от нея не премина...

 

В миг вятър се изви за да разпали

и разгори във фантастична жар водата...

И толкова красива тя едва ли

до днес бе текла в огнена позлата!...

 

Тук Времето люлее се с водите ѝ,

но  Вечната река не осъзнава

и не замисля се дори, че дните ни

обратно всеки залез отброява...

 

... А тя сега, като Олтар загасващ

на Бога-Слънце,  беше залюляна

покрай брега със  камъшит обраснал

във дългият си път към Океана...

 

 Коста Качев

 20.10.1981., р.Мисисипи

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Представих си този залез, описан с огнени краски.
    Благодаря, Коста!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...