teis
50 574
14.10.2016 г., 20:38 ч.  

Единачето в мене 

  Поезия » Друга
909 5 12

Аз зная да чакам. Отключвам вратата,

застилам чаршафите, гася светлината.

Пълня щедро до ръб – режисиран  смях, вино,

разсъбличам си грижите – доза гола наивност.

Залагам примамката, маскирам с усмивка.

Малко бледа съм, вярно е, но това е обвивка...

Всъщност, броня е. Скрита, под която отглеждам

единачето в мене. Цял живот то проглежда.

И се учи на чакане, на търпимост се учи

и да носи на щастие, ако щастие случи..

То не вярва на приказки, но рисува Елизи,

после с парещи пръсти цяла нощ кърпи ризи...

То се буди тревожно и се мъчи да диша,

и прощава си грешките от деня си предишен.

Благодарно е някак  за това, че е живо

и наум се усмихва, та дори и горчиво.

 

То пристъпва нахъсено – и ми каля петите...

А в очите ми есенни укротява звездите.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво единаче!
  • Отново чудесна! Браво!
  • ... ааа не ти вярвам, Неукротима...
  • Благодаря ви, Светла, Теди!
    Винаги ме подкрепяш, Любо! Благодаря!
    Вънотрая, радваш ме, че все пак се върна! Нямам претенции, знаеш.... И не ми прозвуча като дитирамб... Аз ти благодаря!
  • Чудесно е Teis!
  • Съгласен съм с Жанет. Различна си тук. И аз бях от тези, които бяха първи при теб, харесаха с бутон, но мълчаливо отминаха. Съжалявам, но прекалено уважавам твоите творби и исках малко да ми отлежи. Да си го почета и... да отмина. После пак да се върна и... да отмина. Докато в един момент го почувствам достатъчно близо до сърцето си, за да ти кажа отново, за пореден път: "Благодаря ти, че пишеш! И че ни правиш съпричастни с теб и твоето светоусещане! След теб винаги съм друг. По-добър."
    Дано не прозвуча като дитирамб . Но това чувствам наистина .
  • Много, ама много ми хареса! Чудесна творба!
  • Хареса ми...
  • Рени! Благодаря ти! Единачето ти благодари! Сърдечно!
  • Колко хубаво Teis! Всеки има такова "единаче" в себе си - важното е да се вслушва в него и да го обича. Дълбае "погледът ти" в незримото...и затова харесвам в твоята поезия.
  • Джу, благодаря ти! Така ми се изля това... и като гледам — всички безмълвно отминават — викам си, сътворих нещо неприемливо, навярно неразбираемо... Благодаря, че разбираш... Джу...
  • Хубаво нещенце си имаш Привидно силно, но всъщност крехко и ранимо.
    Малко по-различна си ми тук, но все така оригинална.
    Щях да ти дърпам ушите, но... то дошло, макар че аз се забавих.
    Вече знаеш, че виждам, нали
Предложения
: ??:??