Единайсетата повеля
За какво ми са дните и нощите, хайде кажи ми,
моят стих денем пес е, а нощем е звезден пастир,
не опазил от зло дребнотемие нежните рими,
изгори си словата в последния слънчев надир.
И пред залеза само за миг или два коленичи,
свойта слабост дори да изтлява не би си признал,
но видя́ го небето – бездомен, посърнал и ничии,
и съши в миг дъждът от сълзите си светъл воал,
за да скрие тъгата, косата, за нощ побеляла,
да се влюби луната пак в него (навярно до смърт).
Своя нова повеля: За влюбени няма раздяла!
Даже Бог умилен да напише на Млечния път...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
