ЕДИНСТВЕН
ЕДИНСТВЕН
На Него
Грешка бе, че ме погледна с онзи поглед.
Грешка бе, че аз не се смутих,
че при тази наша закъсняла среща,
аз в очите ти без свян се потопих.
Сякаш ангел със крилото ме погали
и пресуши в очите цялата тъга.
Тръпки нежност се загониха в плътта ми,
но била е само твоята ръка.
Целувката безпаметна ме прави.
И сякаш най-щастлива на света,
когато мъжкия ти глас дочувам
да ме нарича с най-нежни имена.
Райска мелодия край нас зазвуча
като стих, от небесата донесен.
Бяла и чиста като детска сълза...
с теб я направихме "нашата песен".
Толкова спомени плачат във мен,
толкова грешки, сега осъзнати,
но любовта не пристига през ден,
а само понякога спира кръвта ти.
Грешна съм, но оправдание си имам.
Шепот не на разум, а на моето сърце -
никой като теб не ме прегръща,
затова копнея днес за твойте ръце.
Колко обич и колко раздели
срещнах по пътя, по който вървях.
От всички само една беше грешна,
а аз точно тази любов пожелах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Пиф Всички права запазени
