17.07.2007 г., 13:39 ч.
ЕДИНСТВЕН
ЕДИНСТВЕН
На Него
Грешка бе, че ме погледна с онзи поглед.
Грешка бе, че аз не се смутих,
че при тази наша закъсняла среща,
аз в очите ти без свян се потопих.
Сякаш ангел със крилото ме погали
и пресуши в очите цялата тъга.
Тръпки нежност се загониха в плътта ми,
но била е само твоята ръка.
Целувката безпаметна ме прави.
И сякаш най-щастлива на света,
когато мъжкия ти глас дочувам
да ме нарича с най-нежни имена.
Райска мелодия край нас зазвуча
като стих, от небесата донесен.
Бяла и чиста като детска сълза...
с теб я направихме "нашата песен".
Толкова спомени плачат във мен,
толкова грешки, сега осъзнати,
но любовта не пристига през ден,
а само понякога спира кръвта ти.
Грешна съм, но оправдание си имам.
Шепот не на разум, а на моето сърце -
никой като теб не ме прегръща,
затова копнея днес за твойте ръце.
Колко обич и колко раздели
срещнах по пътя, по който вървях.
От всички само една беше грешна,
а аз точно тази любов пожелах.
© Мари Пиф Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
няма "грешна" любов,защото сърцето не пито кога и в кого.
поздрави! -
нежна е любовта ти!*
поздрав!
.............................
(много ми хареса снимката -
китара е душата ти) -
Тръпки нежност се загониха в плътта ми,
И АЗ ПОТРЪПНАХ. ХУБАВ СТИХ. -
Страхотно е!
-
поздрав!
-
Поздравления, Ив!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Шепот не на разум, а на моето сърце -
никой като теб не ме прегръща,
затова копнея днес за твойте ръце.