9.10.2007 г., 22:03

Единствен

1.5K 0 5
Един човек обичах, но той не ме разбра,
в една душа се вричах, но тя се подигра,
една болка прегръща ме без жал,
една истинска любов, но обсипана с кал.
Една мечта си имах - един блян,
един живот живях от любовта разпилян,
един миг споделен с него изживях,
един единствен път щастлива бях.
Една падаща звезда - една надежда нова,
една сбъдната мечта, поднесена с отрова,
една целувка подарена ми от него,
едно сърце от любовта победено.

Едни очи гледам ги с надежда,
едни очи будят в мен страстта,
едни устни изгарят ме с усмивка нежна,
един допир разпалва в мен любовта.
Една целувка прегръща ме с болка сладка,
едно чувство тъй познато то от мен,
една любов на практика е толкоз кратка,
една любов продължава тя до днешен ден.
Един цял живот заради нея пропилях,
един единствен ден обаче жена аз бях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моддо Моддо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...